Тechno Мobile

Когато се предположи, че е съвсем възможно марката Motorola и нейните телефони да изчезнат от пазара се зароди едно несъответствие. Компанията, станала първенец на пазара, която създаде първият мобилен телефон не може просто така да си отиде.

Макар и през последните няколко години Motorola да не радваше потребителите си с целенасочен подход към пазара, а с кратковременни успехи, все пак вярата в нея беше толкова голяма, че мениджърите й можеха да допускат хиляди грешки, докато други компании в подобно положение несъмнено щяха да затънат. Motorola изпадаше в лоши ситуации, но лесно успяваше да ги преодолее.
Основният й проблем през последните 10 години беше мениджмънтът съвсем различен от световния. Позициите на Motorola на американския пазар са стабилни, а заплаха от конкурентите реално съществува, но на практика всичко зависи от договорите с операторите. Даже световният лидер Nokia, в САЩ почти не може да се похвали с голям успех. Разполагаща с повече от 40 процента от световния пазар, в САЩ компанията почти не е представена, а серии като Nseries въобще не са достъпни.
Още в началото на 2007 година обаче, от Nokia преразгледаха плановете си относно Америка и започнаха с нови сили да усвояват тамошния пазар. Офисът в Сан-Диего се превърна в център по поддръжката на оператора AT&T. Малко хора знаят, че моделът Nokia 6555 работеше именно за него. Всички данни вярват, че в близките години компанията ще бъде агресивна на пазара и ще се опита да използва слабостта на Motorola. Другия модел, ориентиран към пряка борба с Motorola е Nokia 6600 Classic, който е най-големият конкурент на Motorola RAZR2 V8.
Без да се впускаме в историческа точност с дати, ще приведем в ред факторите, които станаха критични за бизнеса на мобилните телефони на Motorola.

Ориентация на ниво пазар
са продажбите на обикновени модели за сметка на скъпите. През 2006 година компанията се отказа от тази стратегия, която в миналото не позволи да се извлекат максимални печалби, като например случая с Motorola RAZR, чиято цена беше доста намалена, а в края на жизнения си цикъл моделът струваше повече, отколкото при появата си на пазара.
Малък моделен ред.
Този проблем съществува от много време. Стратегията на компанията не разчиташе на бурния ръст на пазара и на разнообразните изисквания от страна на потребителите. По мнение на мениджърите на компанията, не големият мобилен ред е позволил да се осигури ниска издържа при производство, а съответно и най-добрите показатели за компанията като цяло. 2002 година започва увлечението по моделите на Nokia, Samsung, но въпреки това Motorola се отказва от количеството модели и отдава огромни ценови сегменти, както и направления за телефони на други компании. Така тя няма конкуренти. Ярък пример е слайдерът на компанията Motorola Z3, който се появи на пазара през 2007 година, когато този сегмент вече беше напълно усвоен както от Samsung, така и от Nokia, Sony Ericsson и други производители.
Неразбиране на глобалния пазар.
Удивително е, но американският мениджмънт на компанията традиционно се отличаваше с липсата на разбиране бизнеса на конкурентите от глобалния пазар. Феноменално е, но компанията, станала първенец и останала до ден днешен такъв, в отношенията с маркетинговите продукти, техните разработки и функционалност, през цялото това време наваксваше. Прост пример: През 90-те години компанията се отличаваше с интересен дизайн на моделите си, отсъстваха бизнес функции и игри. Вградените игри се появиха по-късно, отколкото при конкурентите. Причината за това е проста: в компанията не смятаха, че игрите може да потрябват на потребителите, все пак моделите са телефони. Точно от миналото съществува мита за “ сложността” на менюто в телефоните на Motorola е трудното му усвояване.

Отсъствие на R&D
В Motorola изследователските разработки се водят постоянно, освен това съществува и стратегия за развитието на различни продукти. Минус е слабият контрол на тези разработки и отсъствието на обратна връзка с блока на маркетинга. Пример за това може да бъде платформата JUIX, в която бяха вложени много средства, но времето за нейната разработка така и не беше достатъчно. Компанията фактически загуби две години, докато не се появиха продуктите LJ и именно те трябваше да станат основни за 2008 година. Проблемът за тях обаче се състои в това, че платформата беше разработвана не като основна и за нея бе замислена поддръжката от трето поколение. Отсъствието на своевременен контрол за разработка забави компанията с няколкото години и направи продуктите й неконкурентни.
Отсъствие на стратегии за перспективни направления
Всички проекти на Motorola традиционно се натъкваха на противоречията на операторите. Получи се така, че напълно перспективни сервизи бяха завлечени от нежелани оператори и заради това пострада Motorola. Така например iRadio технически загина, без да намери купувачи, макар че можеше да стане една технология напълно издържана за своето време.
Преориентацията в стратегиите на компанията не можеха да минат безболезнено. Но едно може да се каже със сигурност: Ориентацията към по-добрата и разнообразна функционалност беше най-добрият начин да се подобри положението в Motorola.
Основният неин продукт в рамките на дву летния престой на глобалния пазар беше моделът Motorola RAZR и всички следващи апарати от това семейство. Продажбите бяха изградени напълно на базата на единични продукти и перспективни модели. Такива като Motorola Z6, Motorola Z8 не предизвикваха никакъв интерес, а всички останали фактори около слабостта на Samsung, отсъствието на големи продажби в САЩ и Китай- всичко това работеше в полза на Motorola. Основният конкурент за компанията стана Nokia, чиято сила расте с всеки изминал ден.
Най-важният въпрос, който вълнува много хора, това е дали ще продължи падението на Motorola и по-нататък. Тя активно губи позиции на пазара в Европа и Азия, където изключение прави само Китай. Основните продажби се градят около отделните модели, числото на които не е голямо. За първата половина на 2008 година на пазара се очаква да се появят 7 нови модела, от които интересни са Motorola U9, Motorola ROKR E8. Недостатъците на продуктите не дава възможност на компанията да продава телефоните с в значителни обеми, а резултатите от първата половина на 2008 ще бъдат зашеметяващи, ако компанията не успее да задържи 9-10 процента от световния пазар.
Интересен е въпросът дали падението ще продължи още, но всичко зависи от това какви стъпки тя ще предприеме.
За широката публика информацията за кризата на дадена компания става известна в момента на широкото разпространение в пресата, а да се пише за подобно нещо се започва, когато тя за първи път показва сериозен упадък. Кризата за Motorola започна през 2005 година. Акциите на компанията губеха от месец на месец, а за последната година стигнаха до 28 процента.
Първото нещо, което предприеха през 2006 година беше разработката на платформи за нови продукти. Такава стана LJ. Паралелно, в компанията започнаха да променят състава на мениджърите и през 2007 година Рон Гарикес отстъпи поста си на изпълнителен вицепезидент .
Трябва да се отбележи, че Motorola се състои от различни подразделения, повечето от които нямат проблеми. Само че това няма да играе роля, ако дори само едно от тях затегли компанията надолу и я доведе до банкрут. В такива случаи се стига до логично подразделение извън рамките на компанията, макар че чисто технически, подобна продажба не би могла да се състои в близките години, дори да се намери купувач.
На кого обаче са необходим бизнесът на Motorola? Може би на нейните конкуренти Nokia и Samsung и Sony Ericsson.
Samsung вече спечели от отслабналата компния и започна да произвежда с всички възможни усилия , но да закупи подразделенията й няма да бъде никак изгодно.
Нещата със Sony Ericsson са не еднозначни и най-вероятно компанията се намира в криза, която ще стане очевидна през 2009-2010 година, а пари за Motorola едва ли тя ще се реши да даде.
За Nokia пък, закупуването на компанията би било едно допълнително главоболие. Тя и без това се радва на доста голям успех през последните години, за да се откланя от пътя си и да се разсейва с Motorola.
Получава се, че всъщност слуховете за продажбата на компанията Motorola са доста преувеличени. Ако това все пак някога се случи, то ще бъде не по-рано от 6-12 месеца и то при съвсем различни условия, от сегашните. В дадения момент ръководството по подразделенията на мобилните телефони се среща с всички регионални офиси и от резултатите от тези срещи ще стане ясно какво ще се случи в близкото бъдеще.
Обявеното възможно отделяне на мобилното подразделение в отделна компания-това е техническо решение, позволяващо да се понижи влиянието върху Motorola като цяло. На компанията ще й се наложи да се бори сама за бъдещето си.
Но засега може със сигурност да се каже, че слуховете за смъртта на Motorola са преждевременни. Ако компанията успее да се закрепи на определени пазари, да пусне обновена линия продукти и да започне покоряването на върхове, то тя ще се съхрани и без участието на партньори. Но ако през 2008 година компанията не успее да направи това, то бъдещето й ще бъде печално и най-вероятно потребителите ще се лишат от продуктите на Motorola, поне от мобилните й телефони.