Тechno Мobile

В последно време все повече хора се включват към световната мрежа, не само от време на време, а постоянно от дома си. Устройствата, които могат да се използват за работа със световната мрежа обаче, отдавна не са едно и две, а това прави използването на кабели доста затрудняващо и често “оплитащо”.

Желанието на хората да имат безжичен интернет в своя дом, вече е напълно разбираемо, тъй като той може да се ползва не само от настолния компютър, но и от лаптопа, мобилния телефон, нетбука или дори някоя по-модерна догитална рамка за снимки.

Всички си спомняме добре началото на масовото използване на Световната мрежа. Актуалните до този момент технологии за кодиране, предаване и приемане, както и за обработка на информация, не позволяваха в повечето случаи да се постигне висока скорост, дори когато сигналът се предаваше чрез кабели. Всеизвестно е, че за връзка с интернет в началото се използваха телефони. Качеството на това оборудване обаче беше ужасяващо, а даже в случая, когато тази технология се разви, това не винаги спасяваше положението. Оборудването и в двата случая беше остаряло, а връзката с много лошо качество.

Огромното използване от хората на безжичен интернет е нещо, истинността на което няма смисъл да разискваме. За съжаление обаче, все още трудно може да се говори за много бърз и качествен безкабелен интернет. В последно време на доста места се наблюдава и един доста сериозен проблем. Купищата Wi-Fi модеми водят до заглушаване на част о предавателите. Но най-лошото от всичко е, че собственият модул на безкабелната връзка може да встъпи в ролята на малък заглушител и ще е добре, ако в резултат на това, без връзка остане съседа, а не някой авиодиспечеър или сътрудник в охранителните органи. Последствията тогава могат да бъдат доста сериозни. Напълно естествен е фактът, че първият, до някаква степен безкабелен достъп до интернет, беше предложен за първи път от операторите. Всъщност те имат честотен диапазон и лиценз за мрежа, покриваща огромна територия. Освен това разполагат с огромна абонатна база, което позволява и представянето на нови услуги на пазара. Стандартите за предаване на цифрови данни чрез мрежата са доста, но най-известни от тях и досега си остават WAP (Wireless Application Protocol)-протокол за безкабелен достъп, който е основан на технологията CSD (Circuit-Switched Data) и значително се отличава от останалите стандарти. Неговите създатели са искали това да бъде технология, която да служи за включването в мрежата не на компютри, а на ноутбуци, пейджъри или мобилни телефони. В резултат на това, за пълноценен достъп до световния интернет потребителите на WAP, трябваше да забравят. Той се осъществяваше само чрез специално адаптирани версии на сайтовете. Графиките в тях обикновено липсваха, а посещението на подобни страници имаше смисъл само в случая, че потребителя иска да научи курса на валутата, да види заглавието на последните новини или да разбере резултатите от някой мач.

Популярност в последно време получиха мобилните компютри, а мобилните телефони станаха значително по-съвършени. Те вече притежават цветни екрани с достатъчно голямо разширение, а и мощността на микро чиповете им съществено нарасна. Благодарение на това се появи техническа възможност да се разглеждат обикновени интернет страници, дори и след съответната оптимизация, състояща се преди всичко в наличието на изрядна графика и страници, отварящи се хоризонтално.

Необходима беше само технология, позволяваща осъществяването на пълноценен сърфинг чрез интернет мрежата. Тя се появи и нейно име стана GPRS (General Packet Radio Service). Това е пакетна радиовръзка за общо използване. В началото информацията с нея се предаваше пакетно чрез неизползваните днес гласови канали. Така операторът можеше да регулира степента на приоритетност на гласовия и интернет трафика. Немаловажен е фактът, че за сметка на използването на пакетна технология за предаване на данни много по-ефективно е използването на честотен диапазон. Самата скорост на класическия GPRS е доста ниска, а за да се увеличи беше разработена специална настройка EDGE (Enhanced Data rates for GSM Evolution). Усъвършенстването на системата за модулация на сигнала позволи настройването на скоростта на предаване на данни приблизително до три пъти. Така, теоретично максималната скорост на предаване на данни в EDGE-мрежите достигна около 474 КВ в секунда. Като стана въпрос за EDGE преминаваме към темата за връзките от трето поколение 3G. Според разпространената класификация, обикновените GSM мрежи се отнасят към второ поколение, 2G. GPRS това вече е 2,5G, а EDGE е 2,75G. При това максималната скоростта на EDGE-мрежите позволява предаването на QWGA-видео и затова те често се отнасят към мрежите от трето поколение, което не е съвсем правилно, защото в реални условия се достига доста по-ниска скорост.

Ако става въпрос за класически мрежи от трето поколение, то не може да не се спомене за технологията UMTS (Universal Mobile Telecommunications System)-универсална система за мобилна връзка. При използването на настройки SHDPA теоретично може да се достигне до скорост 14 Мбит/сек, а практически-до 3,6 мбит/сек. Този стандарт не е съвместим с предшественика си GSM, но повечето UMTS-устройства могат да работят и в мрежите GSM. Реален конкурент на тази безжична технология  в последно време стана и бързо набиращия в последните години стандарт WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access). За разлика от по-рано разнообразните стандарти, той първоначално се създаваше точно за предаване на данни, а не на глас. Макар че никой не забранява произвеждането на мобилни телефони, създадени на неговата основа, технологията VoIP позволява предаването на аудиоданни чрез цифрова мрежа.

Стандартът WiMAX се дели на две несъвместими между себе си подстандарта-фиксиран и мобилен. Фиксираният (802.16d) е предназначен за стационарно включване към интернет, например апартамент или офис. Приемните устройства със своите размери доста напомнят на стандартен модем, а използваните честоти са 3,5 и 5 GHz.

Мобилният WiMAX (802.16e) както не е сложно да се досетим е предназначен за поддръжка на мобилни устройства. Благодарение на функциите му и на роуминга е възможна поддръжката на абонат, предвижващ се със скорост до 120 км/ч. Основната мобилност е нужна за смартфоните или за провеждане на разговори с използване на гарнитура.

Мобилният WiMAX има и други преимущества. Например той осигурява доста по-добри покритие във вътрешни помещения, което е едно важно условие. Освен това така се осигурява ефективното използване на честотния ресурс, което е много важно заради ограничеността. Разбира се фиксираният WiMAX също има доста плюсове, като например това че позволява достигането на високи скорости на предаване на данни. Освен това има по-малко проблеми със синхронизацията с различни оборудвания от различни фирми. В идеални условия скоростта на WiMAX е 70 и повече мегабита в секунда.

Съществуват няколко типа без кабелни WiFi стандарта: 802.11a, 802.11b и 802.11g. В съответствие с тези стандарти се използват различни видове оборудвания. Освен това все по-често се срещат точки за достъп с поддръжка едновременно на няколко стандарта, например 802.11g и 802.11a . Стандартите се отличават един от друг със скоростта на предаване на данни, както и с радиуса на действие. 802.11b има максимална скорост 11 Мбит/с, а 802.11a и 802.11g – 54 Мбит/с. Освен това 802.11a използва частен диапазон от 5,15 до 5,35 Ghz. Трябва да се отчете, че стандартът 802.11g е напълно съвместим с 802.11b, тоест при използването на единия е възможно и използването на другия.

Някои производители предлагат оборудване от стандарт 802.11g+ (SuperG), който работи със скорост 125 Мбит/с и който представлява разширение на 802.11g .

Всъщност всички производители на чипове за без кабелна връзка (Intersil, Texas Instruments, Atheros, Broadcom и Agere) в един или друг вид са реализирали разширения режим 802.11g+, но проблемът се състои в това, че всички производители го реализират по различен начин и няма никакви гаранции, че решенията им могат да взаимодействат един с друг. Затова при покупка на  точката за достъп за стандарта 802.11g+ трябва бъде сигурно, че без кабелните апарати също поддържат дадения стандарт.

Освен, че точките на достъп могат да действат във вид на отделни завършени решения, съществуват и така наречените без кабелни маршрутизатори (по-известно в разговорния език като рутер) , при които без кабелната точка на достъп е основна съставна част на устройството. Съответно възниква въпросът за избор между точката на достъп и без кабелните маршрутизатори. Изборът е в полза на това или онова устройство зависи по какъв начин ще се използва без кабелната връзка

В най-простият случай няколко компютри се обединяват в без кабелна връзка най –вече заради обмена на данни между тях. В този случай оптималният избор ще бъде точката за достъп, която се осъществява от едната точка.

Във вторият случай се предполага, че освен обмена на данни между компютри, свързани чрез без кабелна връзка е необходимо да се реализира за всеки от тях отделен достъп в Интернет с използване на аналогов модем. В този случай той се включва към един от компютрите с без кабелна връзка, а Интернет съединението се настройва в режим на отделен достъп. По този начин към компютъра се включва точката за достъп, а на всички компютри от без кабелната връзка се настройва Интернет в режим на достъп чрез локална връзка.

И така кой точно метод трябва да се предпочете не може да се каже със сигурност. Ако разполагате например само със стар мобилен телефон, то ще се наложи да използвате WAP протокол, за да получите достъп до интернет. Ако апаратурата е по-голяма, тогава би трябвало да се използва GPRS, може би с поддръжка на EDGE като основно достойнство на този подстандарт е фактът, че GSM-мрежите покриват доста голямо пространства и това понякога е единственият метод да се стигне до интернет. Ако път искате един стабилен и скъп достъп до мрежата, тогава задължително трябва да използвате WiMAX, или ако сте по-установени на едно място – Wi-Fi точка за достъп.