Тechno Мobile

Отдавна мина времето на старите видео плейъри, които повечето от нас имаха вкъщи. Тромавите и жужащи системи отдавна бяха заменени от потребителите, които предпочетоха да сменят видеото с някакво друго по-качествено устройство. Желанието на хората за нови технологии обаче накара много производители да ускорят подновяването на новата технология. И това като че ли се случи малко по-бързо отколкото трябваше…

Недостатъкът на появилото се DVD беше мигновеното преминаване към видео с високо разширение, или High-Definition Video или HDTV накратко. За много малко време форматите се развиха страшно много, но нямаше дискове на които да се записват. А на никой не му се гледа “Железен човек” на 15 диска, нали? Точно заради това се наложи възможността за записване на обемни файлове. За да се осъществи това, трябваше значително да се модифицира лазера за записване на информацията на оптичния диск. Намаляването на дължината на вълните му, от 650 до 405 нано метра, позволи записването на един слой от 12-сантиметра не на 4,7 GB, а на цели 25. Информационният обем се увеличи благодарение на това, че стана възможно намаляването, както на широчината на информационния път, така и на дължината на символите.

Именно заради новия лазер, стандартът получи своето име. Лъчението на дългите 405 нано метра вълни става от синьо-виолетовата част на видимия спектър. Затова за име беше използвана и английската дума blue, съкратена до blu, заради юридически съображения.

За съжаление новата технология създаде някои проблеми. Лазерният лъч се измени, преминавайки през слоя на защитния полимер и неговият раземр трябваше да се съкрати от 0,6 до 0,1 мм. Това от своя страна предизвика по-сериозни въпроси относно надеждността на новите устройствата. Първоначално те трябваше да се пускат със специална защитна пластмаса, нещо крайно нежелателно за потребителите и за производителите. Проблемът се реши по приемлив начин, заменяйки новото защитно покритие с “Durabis”, което даже при най-малката тежест прави диска достатъчно стабилен към въздействието на прах и драскане.

Ситуацията с достъпността съвсем не е маловажна. От една страна всичко необходимо за това да може потребителят да се наслади на видеото с високо разширение вече е налице-телевизорите с голямо разширение, плейъри за дискове Blu-ray, беше създадена дори видео камера, поддържаща запис на HD-видео на 18-сантиметрови Blu-ray дискове. От друга обаче тази технология все още не може да се наложи.

Една фирма производител може да направи така, че дискът да се чете само от плейъри, произведени за определена група страни. Видео любителите се надяваха, че при прехода към видео с висока честота това ще бъде отменено, но надеждите им така и не се оправдаха. Ситуацията по-скоро се влоши. Количеството зони беше съкратено на 3-това са континентите Северна и Южна Америка и Азия.

Много хора знаят, че проблемите с разкодирането на DVD-плейърите се решаваха лесно и очакват същото и за Blu-ray. Но всичко може да се окаже доста сложно, защото в DVD-плейрите регионалната защита беше осъществена доста примитивно: на диска имаше един бит информация за зоната и прекодирането се състоеше в това да се получи нейното интегриране. Системите за регионално кодиране на информация от Blu-ray са много малко, но по всичко личи, че системата за кодиране и тази за защита от копиране са обединени.

Ситуацията се усложнява и от това, че в доста страни законите за защита на аудиовизуални произведения, стават все по-строги. Тоест ако преди беше възможно да се внасят и да се продават нелегално DVD-плейъри, то днес нещата стоят по друг начин. Използването на разнообразни системи за защита на контента (DRM) има за потребителя неприятно последствие. За проверка на легалността на диска, на него трябва да се чете много информация, а времето за това е доста.

Всъщност не всичко е толкова лошо, колкото изглежда. Повечето проблеми са напълно преодолими, а част от тях съвсем не са актуални за обикновения човек. Освен това асортиментът от оборудвания се увеличава, а цените падат.

Хубаво е, когато избраният от потребителя плейър може да излъчва видео поток 24 кадъра в секунда. Работата е там, че всички филми се снимат точно с такава честота и максималното качество на изображението се постига, когато честотата на снимката и изображението от видеото съвпадат. Всъщност такъв режим е възможен, ако телевизорът го възприема. Значителна част от устройствата обаче не го поддържат, но в това няма нищо страшно. Плейърът просто ще добави няколко “излишни” кадъра, за да се достигне до честота 25-30 кадъра в секунда.

В близкото бъдеще ще се осъществи и поддръжката на технологията x.v.Colour. Тя позволява видимото подобрение на цветовото-предаване, увеличавайки количеството на изобразяващите се цветове. За получаване на ефекта се изисква съвместим телевизор и източник на сигнал. Проблемът обаче е със съвместимите дискове, защото тях все още ги няма за съжаление.

Следва да се отчете каква спецификация съответства на закупения плейър. Има общо три такива. Първата от тях е Blu-ray Profile 1.0. Плейърите, които я поддържат могат да четат BD-филми, както и да оформят допълнителни материали към тях. В края на 2007-ма година тази спецификация беше заменена с Blu-ray Profile 1.1. Съвместимите с нея устройства могат да изобразяват картина в картината-при условие, че диска предлага такава възможност. Blu-ray Profile 2.0 е предназначен за високо качествените плейъри и позволява получаването на допълнителни материални към филми от интернет. Трябва да се разбере, че възможността за възпроизвеждане на филма не зависи от поддържащия профил, затова видът му не е от такова значение.

Ако потребителят снима или иска да снима видео, трябва да се поинтересува дали избрания плейър работи със записваеми (BD-R) и презаписваеми (BD-RE) дискове. Това е необходимо за преглеждане на самостоятелно заснетите филми с високо разширение. Освен това много желателна е поддръжката на AVCHD.

Един от най-ефектните и подходящи плейъри, предлагани на пазара всъщност е игровата конзола Sony PlayStation 3. Продава се на цената на евтин BD-плейър, но е доста функционална. Поддържа профила Blu-ray Profile 2.0 и чете BD-R/RE. Трябва да се отбележи необикновения дизайн, позволяващ на PS3 подходящо да се впише в интериора на стаята с всичко останали компоненти на “домашното кино”.

При все още не много ниската цена на BD-плейърите компютърът, специално създаден за демонстриране на видео, изглежда доста привлекателен вариант. Трябва да стане ясно, че много от тези устройства могат съвсем нормално да възпроизвеждат видео с високо разширение, записано на обикновени DVD-та. На еднослоен диск ще се съберат 20 минути видео, а на двуслойни-40. Не е много, но пак е достатъчно. И все пак разликата между Blu-ray и DVD е впечатлителна.

Едно каренце с интересна информация:

Blu-ray дисковете (BD) са оптични дискове с висока плътност на записа, предназначени за съхраняване на цифрови данни, включително видео с висока разделителна способност (High Definition Video).

Името на новия формат произлиза от използването в него на синьо (по-точно виолетово) лазерно излъчване ("blue ray" означава "син лъч"), което позволява запис и съхранение на данни върху оптичен носител с висока плътност. Blu-ray е създаден от група от девет компании, а именно Sony, Philips, Pioneer, Panasonic, Thomson, LG, Samsung, Hitachi и Sharp. По късно се включват Apple, TDK, Dell, Hewlett Packard, The Walt Disney Company, Warner Bros. и Universal Music Group.. Kонкурентният продукт HD DVD е на Microsoft, NEC, Sanyo, Toshiba и по-късно - някои от големите филмови къщи. Повечето филмови компании издават много от заглавията си и в двата формата. Капацитетът на един носител Blu-ray е до 25 GB данни, като обемът на един двуслоен носител е 50 GB. Според физическия формат Blu-ray дисковете се делят на следните типове: BD-ROM, BD-R и BD-RE. Буквата “e” е била съзнателно изключена от думата «blue», за да стане възможно регистрирането на търговска марка, тъй като изразът «blue ray» е обичаен и не може да бъде патентован.