Днес ICQ е една от най-популярните системи за обмен на бързи съобщения. Количеството потребители на този месенджър надхвърля няколко стотин милиона по цял свят. Историята на ICQ започва през 1996 г., когато четири ученика от Израел - Арик Варди, Яйр Голдфингър, Сефи Вигисер и Амнон Амир основават компанията Mirabilis. След две години те я продават на Интернет корпорацията AOL за $289 млн. По същото време към ICQ проявява интерес и Microsoft, която отначало се опитва да купи системата, а след това прави опит да реализира съвместимост между ICQ и своята услуга Windows Messenger. Сделката за покупка е отказана на Microsoft, а дружбата на Windows Messenger и ICQ се сблъсква с постоянната преднамерена смяна на протокола, след което Microsoft се отказва от своите намерения.
По всяка вероятност няколко години по-късно историята се повтаря, но този противници са AOL и разработчиците на алтернативните клиенти - QIP, Miranda, телефонният Jimm, както и някои по-малко известни приложения. Работата е там, че естествено желание на AOL е да получава печалба от тази толкова популярна услуга, в поддръжката на която тя влага определени средства. Но тъй като самият ICQ клиент и акаунтът са безплатни, AOL може да получава печалба само от реклама. Това, както и не съвсем удачните интерфейс и функционалност на официалния ICQ клиент предоставят шанс на страничните разработчици да изпробват силите си в писане на алтернативен софтуер, който не само е безплатен (някои програми са даже open source), но и предоставя отлични функции. Затова не е чудно, че мнозина потребители предпочитат алтернативните решения, като по този начин нанасят вреда на AOL, която губи рекламна площ и съответно печалба.
В качеството на ответен удар, AOL все по-често внася промени в ICQ протокола, блокирайки по този начин достъпа на алтернативните клиенти до услугата. Интересното е, че тази мярка е насочена само срещу руските потребители, докато услугата в другите страни, включително и България работи нормално. Подобна решителност беше показана за първи път на 21 януари, а поредното изключване на алтернативните клиенти се случи и на 3 февруари. Разбира се, програмистите също не останаха длъжни на действията на AOL и нови версии на техните клиенти, работещи с поредния протокол се появиха няколко часа по-късно.
За съжаление, това далеч не е първия опит на AOL да отлъчи потребителите на алтернативни клиенти и едва ли ще е последния. Кой ще излезе победител обаче е трудно да се каже. Това противопоставяне обаче вреди преди всичко на крайните потребители, за които е важно услугата да работи, а изчезването на ICQ и чакането на нови версии на клиентите едва ли е най-приятното нещо в разгара на работния ден. Инсталирането на официалния клиент също не е изход от положението, поне докато не бъдат внесени в него промени в дизайна и функционалността, така че потребителите да престанат да се оплакват, че това е тежка програма и понякога забива. От страна на AOL в това отношение не забелязваме раздвижване, което означава, че броят на потребителите на алтернативно ICQ едва ли ще намалее.
По този начин ситуацията не мърда от мястото си – AOL от своя страна ще се опитва да ограничи достъпа до своите сървъри (и вероятно това в бъдеще няма да е само за Русия), а разработчиците на странични клиенти ще се опитват бързо да реагират на промените. А крайните потребители?...
Източник: pcworld.bg